Глава 1

 Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Исуса Христа светии, които са в Филипи, заедно с епископите и дяконите: 

 Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа. 

 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, 

 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, 

 за вашето участие в делото на благовестието, от първия ден дори до сега; 

 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа. 

 И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и за защитата и в утвърждението на благовестието. 

 Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово. 

 И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, 

 за да изпитате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, 

 изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога. 

 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, 

 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа; 

 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх. 

 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някоъ и от добра воля. 

 Едните правят това от любов, като знаят, че съм изпратен да защищавам благовестието; 

 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено като мислят да ми турят тяга в оковите ми. 

 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било присторено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам. 

 Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, 

 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт. 

 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. 

 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, 

 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; 

 но да остана в тялото е по-нужно за вас. 

 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; 

 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа. 

 Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно във вярата на благовестието, 

 и че в нищо не се плашите от противниците; което е и доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога; 

 защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; 

 като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.