Ecclesiastes Глава 1 - Bulgarian Bible

Proverbs 31

Bulgarian Bible

Ecclesiastes 2

Ecclesiastes or, The Preacher

Глава 1

1.

Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2.

Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

3.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4.

Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5.

Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6.

Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

7.

Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8.

Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9.

Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10.

И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11.

Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12.

И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

13.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

14.

На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15.

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16.

Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17.

За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18.

Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19.

И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20.

За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21.

Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22.

Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

23.

Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

24.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25.

Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26.

Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

Ecclesiastes 2

HTMLBible Software - by johnhurt.com

Bulgarian Bible

Ecclesiastes or, The Preacher

Глава 1

1.

Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2.

Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

3.

4.

Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5.

Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6.

Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

7.

Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8.

Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9.

Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10.

11.

12.

И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

13.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

14.

На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15.

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16.

Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17.

За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18.

Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19.

И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20.

За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21.

22.

Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

23.

Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

24.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25.

Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26.

Ecclesiastes 2

Other Items are Available At These Sites: