| Глава 24 |
1 | Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
|
2 | Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
|
3 | Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
|
4 | Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
|
5 | Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
|
6 | Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
|
7 | Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
|
8 | Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
|
9 | Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
|
10 | Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
|
11 | Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
|
12 | Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
|
13 | Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
|
14 | Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
|
15 | Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
|
16 | В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
|
17 | Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
|
18 | Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
|
19 | Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.
|
20 | Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
|
21 | Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
|
22 | Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
|
23 | Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
|
24 | Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
|
25 | И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
|