Глава 4

 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител, 

 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи; 

 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето. 

 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър. 

 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът, 

 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър. 

 Тогава изново видях само суета под слънцето. 

 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд. 

 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си; 

 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне. 

 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък? 

 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро. 

 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет; 

 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах. 

 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него; 

 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.