| Глава 137 |
1 | (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
|
2 | На върбите всред него Окачихме арфите си.
|
3 | Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
|
4 | Как да пеем песента Господна В чужда земя?
|
5 | Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
|
6 | Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
|
7 | Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
|
8 | Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
|
9 | Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
|