| Глава 17 |
1 | (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
|
2 | Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
|
3 | Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
|
4 | Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
|
5 | Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
|
6 | Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
|
7 | Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
|
8 | Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
|
9 | От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
|
10 | Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
|
11 | Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
|
12 | Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
|
13 | Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
|
14 | От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
|
15 | А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
|