| Глава 15 |
1 | Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
|
2 | Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
|
3 | С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
|
4 | Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
|
5 | Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
|
6 | Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
|
7 | Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
|
8 | Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
|
9 | Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
|
10 | Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
|
11 | Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
|
12 | Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
|
13 | Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
|
14 | Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
|
15 | Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
|
16 | Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
|
17 | Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
|
18 | (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
|
19 | На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)
|
20 | Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
|
21 | Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
|
22 | Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
|
23 | Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
|
24 | Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
|
25 | Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
|
26 | Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
|
27 | Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
|
28 | Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
|
29 | Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
|
30 | Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
|
31 | Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
|
32 | Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
|
33 | Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
|
34 | Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
|
35 | Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
|