Bulgarian Bible

Рут 4

1 Царе

Index

Глава 1

1

 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. 


2

 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. 


3

 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа. 


4

 И една година , когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; 


5

 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. 


6

 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й. 


7

 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). 


8

 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина? 


9

 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). 


10

 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. 


11

 А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. 


12

 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й. 


13

 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна. 


14

 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино. 


15

 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. 


16

 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега. 


17

 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. 


18

 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно . 


19

 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. 


20

 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил*; защото, каза : От Господа го изпросих. 


21

 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си. 


22

 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги. 


23

 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби. 


24

 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. 


25

 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. 


26

 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. 


27

 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. 


28

 Затова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа. 


1 Царе 2

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: